Ротари Интернешънъл е доброволческа, хуманитарна и неправителствена организация с нестопанска цел, състояща се от разпръснати по целия свят клубовe, наричани Ротари клубове. В света има повече от 32 000 клуба в повече от 200 държави с над 1.2 милиона членове. Целта на организацията е да събира на едно място лидери, които доброволно да отдават времето и уменията си, за да служат на своите общности и света. Членовете обикновено се срещат веднъж седмично за обяд или вечеря, което дава възможност да поддържат честите контакти помежду си и да обсъждат дейностите, които извършват в полза на обществото.
Заявените цели на Ротари са да насърчава и развива идеала за служба на обществото, като основа на достойно начинание, и в частност да насърчава и възпитава:
1. Създаването на познанства като възможност да бъдеш полезен и служиш;
2. Високи етически норми в бизнеса и професията, признаване значимостта на всяко полезно занятие, както и стремежа на всеки ротарианец да защитава името на своята професия и да служи на обществото;
3. Прилагането на практика на идеала за служба в личния живот, бизнеса и обществения живот на всеки ротарианец.
4. Международното разбирателство, добрата воля и мира чрез приятелство на бизнесмени и професионалисти от цял свят, обединени от идеала за служба на обществото.
Тези цели впоследствие залягат в основата на „Ротарианския четиристранен тест“, който се използва, за да се установи дали планувано мероприятие съдържа ротариански дух. Тестът е създаден от ротарианецът и предприемач Хърбърт Дж. Тейлър през 1932 година по време на Голямата депресия, като съвкупност от указания за съживяване на бизнеса, и е възприет, като етичен стандарт от Ротари през 1942 година. Преведен е на повече от 100 езика и до днес се смята за етичен стандарт в бизнес управлението.
- Това ли е истината?
- Справедливо ли е спрямо всички, които засяга?
- Ще създаде ли това добронамереност и по-добри приятелства?
- Ще бъде ли от полза за всички, които засяга?
Основополагащ принцип в Ротари е “Приятелството” - идеята за това, че събирайки се заедно, изграждайки приятелски отношения помежду си, членовете на Ротари заедно развиват лидерските си качества и допринасят с личните си и професионални възможности за създаването на дейности, помагащи безкористно на обществото.
Най-известното мото на Ротари е “Service above self” (“За безкористна служба”), а общоприетата кратка дефиниция на организацията е: “Ротари е организация на бизнесмени и професионалисти, обединени в световен мащаб, които служат в хуманитарната сфера, насърчават високите етични норми във всички професии и спомагат за изграждането на добрата воля и мира по света.”
В Ротари членуват мъже и жени на възраст предимно над 30 години, като всеки клуб ежегодно избира от активните членове свои ръководители т.н. борд на клуба с мандат от една година.
Първият Ротари клуб е създаден през 1905 година в Чикаго от адвоката Пол Харис. На 23 февруари Пол Харис провежда среща с трима свои приятели, за да обсъди една идея. На срещата присъстват: Силвестър Шийл, търговец на въглища, Густавус Е. Леор, минен инженер и Хирам Шори от шивашкия бизнес. Те избират името Ротари (на английски “rotary” - въртящ се, ротационен), защото решават седмичните им сбирки да стават в различните офиси на членовете, като се редуват. През 1910 г. броят на Ротари клубовете достига шестнадесет на брой, като всичките се намират в САЩ. През същата година е създаден клуб в Канада, като това е първият клуб извън САЩ. През 1911 г. се създава клуб извън Северна Америка - в Дъблин, Ирландия. До 1925 г. Ротари се разраства до 200 клуба с повече от 20 000 членове.
По време на Втората световна война много от клубовете се разпускат, а членовете им взимат участие в подпомагането на семействата на жертвите от войната. Ротари, като организация, е в основата на създаването на ЮНЕСКО и ООН - две световни организации, опазващи мира и културата в света.
Първият Ротари клуб в България е чартиран в гр. София на 22 април 1933 година, а 3 години по-късно е основан Ротари клуб и в Русе. По време на Втората световна война Ротари клубовете в Царство България са били забранени със Закона за защита на нацията. Праз 1951 г. управляващата тогава комунистическа партия, по подобие на повечето страни от Източна Европа с подобен режим, забраняват дейността на организацията и разпуска действащите по това време Ротари клубове. Ротарианството в България е възстановено отново през 1990 година в резултат от т. нар. демократични промени. Към днешна дата в България има над 80 Ротари клуба с членуващи в тях над 2000 ротарианци.